Началото, когато всичко стане реалност...

Събуждаш се една сутрин осъзнала, че ще ставаш мама, видяла двете черти и осмислила тази мисъл. В теб се гонят различни чувства, нахлуват различни емоции, мисли, страхове... Чудиш се ще се справиш ли с всичко, ще бъдеш ли добра майка, дали е точното време и всякакви въпроси обземат главата ти, но Бог си знае работата и се случва това, което е писано и когато трябва. С тази мисъл намираш успокоение, че така е трябвало да се случи и че щом Бог ти е изпратил едно малко човече, значи е дошъл момента и ти макар и неосъзнаваща и донякъде изплашена си готова за това предизвикателство. Започваш да обикваш малкото чудо, независимо дали е предвидено или не и независимо при какви обстоятелства. Животът ти се преобръща напълно. Осъзнаваш, че вече има нещо по-важно от теб самия, започваш да мислиш инстинктивно първо за новия живот и после за всичко останало. А любовта расте, расте, расте... обикваш малкото тупкащо сърчице в теб още преди да си го видяла, още преди да си го докоснала...така започва твоята роля на мама докато твоето бебче е още в теб. Вълнението и то расте, започваш да живееш за една шепичка любов, но всъщност най-голяма любов. И така с трепет чакаш най-щастливия момент в живота ти - появата на новия живот, оттам започва и радостта...